Изберете страница

За мен

Здравейте, казвам се Ивайло Груев

Започнах да се занимавам с фотография през недалечната 2013 г. Тогава си купих първия фотоапарат и макар нов в професията, добре разбрах, че това не е просто „машинка за снимане“, а средство за улавяне на моменти. Така, с течение на времето, страстта към снимките се превърна в призвание. Станах крадец на моменти!

Дълго време просто наблюдавах отстрани, после започнах да ги дебна, за да ги уловя, а след като овладях силата на светлината до колкото мога, се преквалифицирах в професионален ловец на истински емоции. По-късно изградих собствен стил, който развивам всеки ден. Любител съм на неутралните и ненаситени тонове, а черно-бялата фотография ми е повече от любима!

Харесвам спонтанните моменти, моментите когато хората не забелязват, че ги снимам, тогава кадърът е най-истински, най-чувствен и най-съкровен. Когато няма нагласени сцени и статични пози.

Дълго мислех, че най-голямо удоволствие от работа си усещам, именно докато снимам хората влюбени, горди от успехите си, ведри и забавни, докато не осъзнах, че това е само част от живота. Обща извадка, в която се вижда само пълно щастие, а то е повече от нереално и скучно. Бях много разпилян и не знаех от къде, как, кога и защо. Знаех само, че не съм на място и че не харесвам тази непълнота от емоции.

В стремежа си да намеря начин да покажа света в най-истинска му форма, се сблъсках пряко с много човешки животи. Желаех толкова силно да ги направя визуално запечатана част от света, да дам на тях това, което те дадоха на мен, а именно част от живота си.

Няма да забравя вълнението, припознавайки се в документалната фотография. Онази, в която няма еднотипие, чрез която поглеждаш в обектива и не просто гледаш, а виждаш, в която животът е буквално хванат в крачка и запечатан във времето, всякаш това беше пaрчето което толкова време ми липсваше.

Днес фотографията за мен е една огромна вълна от вдъхновения, която не се чувствам длъжен, а искам да яхна, защото на тази вълна може да ме вдъхнови всичко, както и в живота. Разбрах, че не преживея ли момента в пълнота, съм просто повърхностен изразител на емоции и онзи човек с фотоапарат и снимки без стойностно изражение.

Преоткрих фотографията отново и вече, за мен, тя е начин на изразяване на души и животи!